СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО НА
XIV-ти Национален конкурс за поезия „ПРОЛЕТ МОЯ“ – 2017
ЗА Валентин Ангелов- гр.Горна Оряховица
Награждаването се състоя на 08.04.2017 (събота) в салона на НЧ “Никола Й.Вапцаров -1922” гр.София.
Представяме наградените стихове на поетът с китара ВАЛЕНТИН АНГЕЛОВ!
ДЪХАВИ КЛАВИРИ
Валентин Ангелов
Аз слизам с целомъдрения полъх
на галещия, приказен лазур,
с милувката крещяща със звън любовен.
да пия от премръзналия сън.
И с везаните пръсти на безброя
рисувам прозаични хвърчила,
повивайки негаснещата пролет
на твойта хризантемена душа.
И литвам с пеперудените трели
в кораловите дебри на нощта,
в лъчистата ти прелест на дантели,
в сапфирената, нежна синева.
И лея топли, дъхави клавири,
нетленната ти изворна вълна,
обливаща брега на моите сили
с една шептяща, дивна красота.
ОБЛАЧНО КРАСИВИ
Валентин Ангелов
Трепти горещият ми летен сън
с плитка от мъниста, огледало.
Топи се и потича като звън,
като акорд от празнично пиано.
Потъва в залези далечни в едно,
от птиче ято, есен отлетяла.
И с тихи стъпки в моето легло,
съблича свойта хубост снежнобяла.
И вплита тишината в лунен грях,
пулсира като звездния й полет.
И гони ветровете в своя смях,
а устните му спряло чувство ронят.
Море игриво в женски рамене,
с вълни дълбае пясъчни картини.
А ние с теб горим в едно сърце
и чувстваме се облачно щастливи.
ПРОЛЕТ В ДЕТСКИТЕ ОЧИ
Валентин Ангелов
Натежали лъчи по екватора звезден се плъзгат.
В топли детски очи и в безкрайния бяг се топят.
И сама любовта в необятния път на далечност,
в миг разлиства коси в моминската, галеща свян.
И потичат реки в цветовете на своята памет,
в изгорели треви по чукарите стъмни текат.
А една самота в тишината на гаснещи въглени,
коленичи с брега в многоцветния, дъхав килим.
Колко много трева откосена остава да съхне,
в тази късна Луна в млечно син хоризонт?
Натежали лъчи по екватора звезден се плъзгат,
в топли детски очи по безкрайния бяг се топят…
ЧИТАЛИЩЕ "НАПРЕДЪК 1869" 