Традиционния Салон за изкуство и култура на програма “Христо Ботев” – място за представяне на художници, артисти, музиканти с новото си издание под наслов “С поезия и музика да си спомним за Дамян Дамянов…” е посветено на този изключителен български лирик.
На 16 февруари от 18.00 ч. в Първо студио на БНР пред публика се състоя музикално-поетичният концерт, посветен на ВЕЛИКИЯ ДАМЯН ДАМЯНОВ
Още приживе той беше легенда. Стиховете му се четяха, преписваха се на ръка, знаеха се наизуст. За щастие, времето не хвърли сянка върху неговата нежна и силна поезия. Любовната му лирика се превърна в еталон за поколения ценители на изящната словесност, а философските му стихове и неговите изповеди за България, за националната ни съдба остават ненадминати. И днешните поколения го познават и се възхищават от преживените му, изпълнени с метафори и високи небеса строфи. Във времето, когато модерните технологии и лесните забавления изместват доброто старо общуване с книгата, интернет форумите са пълни със стихове на Дамян Дамянов, със споделени мисли за вълнението, което те пораждат. Едно изречение, взето напосоки оттам: “Каквото и да кажем за него, то ще е малко, защото поезията му говори толкова много, че пред нея не ни остава нищо, освен да замълчим…”
На 16 февруари, обаче нямаше мълчание, а много песни, спомени, стихове и разкази за поета, който ни напусна през юни 1999 година. Салонът бе открит от директора на програма “Христо Ботев” Паулиана Новакова. Във вечерта взеха участие със свои спомени и размисли за Дамян Дамянов съпругата му поетесата Надежда Захариева, поетите Петър Караангов, Никола Инджов и Недялко Йорданов, издателите Дамян Яков, Надя Фурнаджиева и Иван Гранитски, композиторът Хайгашод Агасян, меценатката Лили Червенякова. Присъстваха и гости от родния град на Дамян Дамянов – зам.-кметът на Сливен, директорът на гимназия “Дамян Дамянов” в град Сливен, заедно с ученик от гимназията.
Биг бендът на Българското национално радио с диригент маестро Янко Миладинов, заедно с Вокален състав „Нова музика” при НЧ „Напредък 1869” гр. Г. Оряховица с вокален педагог Аделина Колева, изпълниха едни от най-популярните песни, създадени по стихове на Дамян Дамянов. Солистите на „Нова музика” Боряна Бонева и Никола Чочев изпяха най-обичаните български песни – „Панаири” и „Есен”.
А артистът Веселин Ранков и студентът от НАТФИЗ Тодор Димитров прочетоха едни от най-обичаните стихове на поета. Прозвучаха и записи, съхранени в Златния фонд на Българското национално радио – есе на Дамян Дамянов, изпълнено от незабравимия Апостол Карамитев и стихотворението “Молитва към жена ми” в изпълнение на Иван Тонев.
Публиката също имаше възможност да сподели своите пристрастия към една или друга поетична творба на Дамян Дамянов. Всъщност, има ли по-голямо утешение от това – споделената любов към един майстор на българското художествено слово да обединява хората?
И още един поклон към паметта на Дамян Дамянов. Нека почетем паметта му с три от безсмъртните му шедьоври.
.
Напразно викане
Обичам те!Но между нас
крещи на суетата воят.
Затуй не чуваш моя глас,
тъй както аз не чувам твоя.
Незнаейки кому крещим,
като звезди в пространства слепи,
един край друг ще прелетим.
В две шепи изгоряла пепел.
Обади се, Любов!
Позвъни, обади се, Любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име.
Ти мълча.Със години и с дни.
И не звънна, дори и погрешка.
Извъняха се сума жени –
ни една между тях ти не беше.
И напразно с писалка и лист
все те чаках…Ни глас, нито ласка…
Що цигари изпепелих
и на листа що глупост надрасках.
Пак съм сам…Обади се, Любов!
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал).А край него кълбо
жици, жици…Контактът – изваден…
Молба към света
Аз няма да съм никога честит,
докато този свят край мене страда.
От блюдото на моя обед сит
крещи един човек далечен, гладен.
В съня ми те – безсънните лица
с глас кървав плачат.
В играчките на моите деца
крещят деца, невиждали играчки.
Не искам много, за да съм богат!
Но боледувам от една идея:
човеци, изцерете този свят!
Тогава вярвайте, ще оздравея!