Поетите от ТЛГ „Асен Разветников“ Галина Москова, Николинка Енчева, Валентин Ангелов, Димитър Панайотов и Дора Ефтимова спечилиха големите награди от Областния литературен конкурс „Цани Гинчев и Никола Козлев“ на тема „Будителите – вечен факел!
Галина Москова – НАГРАДА НА ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ ЗА ПОЕЗИЯ за стихотворението „ДО КРЪВ И СЛЕД ПЕПЕЛ“ и ПЪРВА НАГРАДА – ПРОЗА за ПЕТРОПАВЛОВСКАТА ОБИТЕЛ.;
Николинка Енчева – втора награда за поезия.;
Димитър Панайотов – втора награда за проза.;
Дора Ефтимова – трета награда за поезия – за стихотворението „ОГЪНЯ ВЕКОВЕН“
Валентин Ангелов – СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА КМЕТА НА ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ за поезия.;
повече информация вижте тук
ДО КРЪВ И СЛЕД ПЕПЕЛ
Галина Москова
НАГРАДА НА ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ ЗА ПОЕЗИЯ
Посветено на 140 години
от избухването на Априлското въстание
Окови вековни от времето страшно
изгубили в нищото своя живот,
събрали в душите мигове свети,
камбани, мостове и духовен светлик.
И бури, отломки след катарзиса живи
отварят портали към земните дни.
Потича без думи олово коварно,
кърваво четмото в олтара лежи!
Тръгват напред народи велики
по пътя нелек след победния пир
и чезнат след време, остават вериги,
потомците техни молят за мир!
И лумват огньове, клади раздират,
земята стене след тропотен вик,
в недрата й крехки заравят телата,
плачат майки пред изгрева жив.
А там във небето ангели пеят,
псалми и песни за живите днес,
и мъртви се молят на чужди езици,
за мир и покой надлъж и нашир.
А в дланите малки е свита душата
и вяра покълва, търси живот.
Звезда ли изгрява след утрото първо
и слово потича ли свято за нас?
И вият вълчици пред света вероломен,
дават ни знак и търсим ний Бог.
Той е в сърцата, молете се хора!
Пламък догаря в изгорялата свещ!
Нека да търсим в нас Диогена!
На кръста разпънат синът ни Христос!
Девица зачева, Юда прогони.
Светът се събужда за мир и възход!
ПЕТРОПАВЛОВСКАТА ОБИТЕЛ
Галина Москова
ПЪРВА НАГРАДА – ПРОЗА
Отново наближава пролетната ваканция, a душата ми е оня аромат на разцъфнали вишни и неузрели череши.
Слънчевите лъчи палаво навлизат в живота ми и този ден.
Протягам ръце и поглеждам през прозореца. Неописуема гледка, която обичам още от детството си. МАНАСТИРЪТ – ПЕТРОПАВЛОВСКИЯ МАНАСТИР.
Нещо трепва в душата ми и ме кара да се разсъня.
Време е за пътешествие. Защо не? Почивните дни се отразяват добре, особено, ако си решил да пообиколиш любимите си места за отдих. Решаваме и тръгваме цялото семейство.
Не е далеко някакви си 6 – 7 километра от дома, в който живея сега. А каква гледка само?
Обуваме туристическите обувки, вземаме раници с най – необходимото и потегляме. Пътят ни от Горна Оряховица до центъра на Лясковец е около 4 километра. За около 40 минути без да бързаме сме там. Горна Оряховица и Лясковец – два града свързани помежду си с тротоар. Каква прелест! А уханието на пролетта е незабравимо. Вървим бавно. Не бързаме. След нас и пред нас има хора. Все познати, а понякога и непознати, забързани, самотни, усмихнати, весели и …странни. Всеки със своите дертове. Болницата остава вдясно след нас. Минаваме табелка край на Горна Оряховица и след няколко метра ни посреща табелка „ Лясковец”.
Може би ще си кажете какво толкова? Но за мен е вълнуващо всеки път, когато се завръщам у дома.
Наближаваме бензиностанцията, а след около 50 метра ни посрещат първите къщи на Лясковец. Запазили своята колоритност и архитектура от преди 150 години. Има нови постройки. Главната улица е обновена. Вървим по тротоара и събираме априлските лъчи на Слънцето. Кестените все още не са облекли зелената си премяна, но е красиво, все още пробуждащо се желание за живот.
Минаваме край някогашната градска баня, вече превърната в коплекс. Наближаваме обновения център на града в ляво е сградата на общината, а в дясно малкия корпус на СУ” Максим Райкович”, НЧ”Напредък – 1870” и паметника на загиналите във войните.
Поднасяме цвете и мълчим. Тук са костите на загиналите и костите на моя пра – дядо. Лъчите ни докосват с усмивка. Продължаваме към парка с фонтаните. Вече са пуснати и песента им оглася града.
Поглеждаме към паметника на трите поколенията. Висок и строен, а пред тях истински оръдия. История, която не спира да пулсира в душата ми и усещам кръвта си във вените. Вляво остава втори корпус на моето училище. Да, моето! Тук съм учила, а сега работя и милея за родното и непреходното.
Уличката зад него продължава и ни показва пътя към дома по калдъръма.
Спираме до кладенеца на Ланджов двор, където се намира единствения музей на балканите „ Музеят на градинарството и зеленчукопроизводството”. Пред самия музей има паметник на градинаря.
Историята помни градинарите и гурбетчиите. Малката врата е отворена и поглеждаме през нея. Посреща ни обширния двор и водното колело, чимширите и цъфналите пролетни цветя.
*”Още през XVIII век местните хора първи в границите на Османската империя започнали да се занимават с производството на зеленчуци – картофи, домати, бамя, тиквички, грах, патладжан, моркови, чушки. Въпреки недоверието и недоумението на сънародниците си, те бързо намерили пазар на своята продукция в Европа и положили началото на българското зеленчукопроизводство. Много лясковски градинари са работили в чужбина.
Общата експозиционна площ е около 500 кв. м. Тя включва две зали и външен навес. В градината е монтиран в естествена големина дървен градинарски долап за поливане. Вътрешната експозиция включва богат веществен и документален материал, знамена на градинарски дружества от Лясковец и околните села, дрехи и ювелирни предмети, донесени от чужбина, валута от държавите, в които са работили лясковчани, снимки, показващи градинарския труд, оригинална тематична литература, чиито автори са лясковчани и т.н.
Гипсовият макет на бахча (зеленчукова градина) ни дава най-точна представа за организирането, за оборудването, за начина на работа и разпределение на дейностите в една зеленчукова градина. В музея могат да се видят повече от 600 оригинални предмети.”
Да ! Свидно е!
Продължаваме разходката си по калдъръмената улица”Петър Караминчев”, която ни отвежда до стадиона, а край него пътя води до манастирската обител. Избираме по – пряк път по стъпалата в ляво и минаваме край открития басейн, който все още се подготвя за летния сезон. Продължаваме край малката хижа, а непосредствено над нея е и комплекс” Лесопарка”, чудесно място за отдих и забавления. Продължаваме по асфалтирания път с много завои и уникална природа. Наближаваме и летовището, в което отсядат много туристи. Изкачваме се още нагоре и след последния завой пред нас се открива чудна гледка. Манастирът ”Свети Петър и Павел”. Зад нас остава гората, а зад нея има сцена, на която всяка година се провеждат традиционни надпявания на изпълнители от цяла България. Българския фолклор! Тази незабравима магия от песни, танци и музика, която докосва и те кара да отново и отново да се прераждаш там на сцената под ярките лъчи на Слънцето и аромата на гората! Не случайно Любен Каравелов я възпява в стихове.
**”Хубава си, моя горо…
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,
а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,
твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
като куршум пада
на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,
кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
живот се захваща.”
Поемаме си дъх и отпиваме вода от осветената чешма. Вече сме пред тежките порти на свещеното място.
Пътеките в манастира са циментирани, а градинките с цветя и райграс несравними! А надвисналите асми? Тук има асма на повече от 150 години.
Много може да се разказва за тази светиня. Божествено е! Тя се намира близо до град Лясковец. ***”Манастирът се извисява на висок хълм над самия град. Известен е още с името Лясковски манастир. Той е един от четиринайдесетте манастира в околностите на Велико Търново, които са построени по време на Второто българско царство. Основан е в началото на 10 век върху развалините на стара римска крепост от 2 век от новата ера. Манастирът е бил покровителстван от българските царе Александър и Иван Шишман.
Манастирът дава своя принос и в национално освободителните борби на населението от този край. Той е сборен пункт на три въстания за освобождението от турско робство. През 1700 г от Петропавловския манастир потегля Мариното въстание. През 1856 година с благословията на манастирските братя от тук тръгва четата на дядо Никола, заедно с девет души въстаници от Лясковец. През 1862 година манастирът е сборно място на бунтовниците на хаджи Ставревата буна.
Тук намират подслон и закрила Васил Левски, Матей Преображенски, Георги Измирлиев, Иван Семерджиев, Стефан Пешев и други изтъкнати апостоли и революционери. През 1874 година тук е открито първото Богословско училище в България директор Недю Жеков.
След Освобождението манастирът прераства в духовна семинария с ректор Васил Друмев, която просъществува до 1886 година. Реставриран и възстановен като цялостен архитектурен комплекс, днес Петропавловския манастир е не само действаща обител, но и ценен културно-исторически обект, един от значимите паметници на нашето духовно наследство. Манастирът е един от най-добре запазените манастири от това време, за което е допринася неговата недостъпност. Извисен над високите скали на Арбанашкото плато, манастирът и особено неговата камбанария се открояват забележимо на хоризонта”.
Вратите на църквата са отворени и влизаме да си запалим свещичка за здраве, да почетем мъртвите и да се помолим. Тишината е неповторима, а енергията божествена. Затваряш очи и усещаш пречистващата сила на Вселената…Тук времето спира и оставаш без дъх.
Излизаме и се отправяме към панорамната тераса, която разкрива прекрасна гледка към Дунавската равнина. Приближаваме бавно и внимателно към скалите хванати за ръце.
От тук се вижда и родния ми град. Търся с поглед познати места от моето детство. Същите са непроменени с годините. Началните училища ” Никола Козлев „ и „ Цани Гинчев”, СУ” Максим Райкович” и моя роден дом, там където съм родена и израснала със сплетени, руси плитки. От тук се вижда само малка част от покрива му и вишните. Омагьосващо и неповторимо, неописуемо.
Виждам и прозореца, от който всяка сутрин поглеждам към манастира.
Гледката ме вдъхновява и чувствата се сливат с мисълта ми, която излива своята песен в стихотворенията ми:
„Роден край” и „ Лясковец”
РОДЕН КРАЙ
И пак се будя неспокойна в този град от векове .
И пак пристъпвам по жарава с премръзнали от времето нозе.
Кръвта ми е планински ручей не спира да пулсира, а звъни.
Душата ми като камбана отеква сред родните гори.
Калдъръмите ме пак примамват и стъпвам аз щастлива у дома.
Под стряхата ,под майчината сянка покой намирам и боли…
Че времето отминало е като вятър, като песента на славей с любовта,
че виното пенливо отлежава и в бъчвите не спира да кипи,
че словото навеки ще отеква в сърцата ни, след нас дори,
че мир ще има за децата, за нашите нестихващи мечти.
Ще бъде светло и просторно. Ще се завръщаме отново призори.
Дори сред хиляди комети при тебе, роден край ще се завръщаме…Нали?
ЛЯСКОВЕЦ
В този град от вековете
съграден от нашите деди,
събуждат се отново боговете,
дарили нова песен във зори.
В този град с обител манастирска,
тайни крила толкова лета,
закрила търсили, намерили опора,
чеда родени през тези времена.
И Левски тука е отсядал,
събирал чети и борци,
за народа си е страдал,
достойно пътя му да продължим!
Духовна святост, вяра и надежда,
събирана за нас сега!
Трудния им път да продължим!
На дедите родни –
дълбоко да се поклоним!
След това божествено докосване се чувствам като птица на крилете на вятъра, преродена и истинска. Благодарна съм, че съм частица от моята Родина и горда с българската история!
Бележка: Текстът отбелязан с:
* е част от историята на Музея на градинарството.
** Любен Каравелов” Хубава си моя, горо…”
*** Част от историята на Петропавловската обител.
БЪЛГАРИ
Валентин Ангелов
СПЕЦИАЛНА НАГРАДА
НА КМЕТА НА ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ
Аз чувам непринудения мрак
как влачи епохалното си бреме
и свил юмруци в своя кръговрат,
как сее героичното си семе.
Облечен в силуета на монах
или пък със скиптър царствен е обречен,
той крачи в своите истини и гняв,
царувайки в царство на предтеча.
В сакрален обред дири своя бряг
и пее до възхвала тъй далечен,
със словото на новия си свят,
с молитвите на новото си време.
И с тази светлина от лунен бяг
съблича порицаната си леност.
възторжен, възмутимо осъзнат
гравира непорочната си вечност.
И в лоното на своя златен век,
той пие неугасналата вяра,
и с призива на новия човек,
на българите, българското дава.
И бликват като магма от върха
и Кочо, и Боряна и Андрешко,
на Шипка Вазов пее от душа
за героизма нечовешки.
А Ботев в своя ведър хоризонт
не жали воля, гняв и капки младост,
Вапцаров пък умира със поклон
без страх пролива кръв, погубва младост.
За Левски няма вече две слова,
Апостолът е чист като въздишка,
възседнал тоз живот и стремена
за всенародната болежка.
На край възкликва от метоха сам,
Паисий горд в своя оптимизъм,
че тоз народ свободен е голям
и всичко в тях е плод на героизъм!
ОГЪНЯ ВЕКОВЕН – наградено с трета награда
“ Вятър ечи, Балкан стене….”
Добри Чинтулов
Ти чуваш ли онзи дивен вятър,
дошъл при нас през вековете?
На сърцето в здравия шатър,
той нахлу и всичко помете.
И нека тази буйна хала
робското у нас пречупи!
Да събуди съвестта заспала
и клоните гнили да счупи!
Защото не може народ велик,
с пламенни борци и идеали
да изгуби и памет, и лик,
а днес – „кучета го яли”!
Защото от конската опашка
на Аспарух, през ханове…царе,
през водачи със сила юнашка,
дошло е време да се разбере
на Паисий огненото слово –
да пазим до гроба род и език!
А на Левски заветът –тежко олово,
за свобода зове и пази като щит!..
И горят в историята ни огньове,
запалени от будители безчет.
Факлите наши и днес са готови,
огъня вековен да предадат напред !
И нека гордо, като в онова време,
да викнем: „Вятър ечи, Балкан стене!..”
ЧИТАЛИЩЕ "НАПРЕДЪК 1869" 