Напрегната и вълнуваща поготовка на 60 годишния юбилей на групата обхваща широк спектър от културно-творчески изяви, включващи създаването на нови творби, участие в рецитали, конкурси и културни походи към знакови и емблематични, за историческото наследство на нашия регион, места.
Възпоменателна среща с членовете на Песионерски клуб „Филип Тотю” за отбелязване на 62 годишнината от гибелта на патрона на групата Асен Разветников.Поетесата Николинка Енчева рецитира поемата „Добрите стопани”,която продължава да вълнува с бляскавите си образи, ритми и перфектни рими.
Почетохме с преклонение и подобаващ ритуал и нашият художествен ръководител поета Антон Рашков, който вече една година не е сред нас. Рецитирахме стихотворението му „Предстмъртно”, други негови стихове и стихове на любимият му поет Асен Разветников”.
На 19 и 20 септември творците от ТЛГ „Асен Разцветников”посетиха Историческия музей в Горна Оряховица и къщата-музей на Емилиян Станев във Велико Търново. Докосването до незабравимото творчество на този голям писател си припомнихме чрез художествените филми по неговите произведения с велеколепно изваяните персонажи от нашите обичани актьори.
Творците се готвят да отбележат 116-годишнината от рождението на патрона на групата Асен Разветников в родната му къща в с. Драганово с рецитал от подбрани негови програмни и паметни за много поколения българи, творби.
На 25 октомври от 17.30 ч. в Градската Художествена Галерия „Недялко Каранешев” – Горна Оряховица творците ще промотират Юбилейния си алманах „60 години” с произведения на членовете на ТЛГ „Асен Разцветников” при НЧ „Напредък – 1869”. Алманахът е издаден с любезното съдействие на кмета на Община Г. Оряховица инж. Добромир Добрев.
ФЕНИКС
„Да се откъснеш от оковите
на битовата приземност…”
Мечтата на Жорж Санд
Троскот, малага отлитат ти гроба,
с кроткост полагаме свежи цветя,
с чиста водица преливаме с вяра,
че ще отгатнеш тъгата у нас.
Вятър разрошва косите не бели,
свещите гаснат, а с трепет мълвим
своите думи за помен с молитви –
Бог да прости и дари добрини!
Плачем ний дълго – за себе си плачем,
Молим се с вяра за теб и за за нас
и омъчнени напускаме гроба
с дух и надежда, че Б о г е със нас!
В този миг – чудо! Момченце долита
Сякъш с крилца на Амур в утринта,
а в ръчицата мургава стиска
облаче бяло и тичка към нас.
– Ето, купете си орехи, моля! Рано
събрах ги, за вас се старах.
Само по левче ги давам, вземете!
пресни и хубави, аз ви отбрах!
Звънкото весело нежно гласенце
в миг оживи и гробове , и прах,
но старите лели се дръпват смутени:
как ще търгуват в гробищен парк?
Аз пък съзрях тук магия велика
Как сред тъгата от мъртвата пръст
Сякаш възкръстна за нас птица- феникс,
Мигом презряла вековния сън!
Съкаш детенцето чисто, невинно
Нещо разтърси, разкърти у нас
и грабнало вече петачето свидно,
понесе се с радост в оживения парк.
Чудо велико е нещо живота,
той разцъфтява богато и там,
де птички не смеят дори и да пеят,
де плачове сърцата държат.
Туй ме кара главата да вдигна:
има надежда, добра бъднина,
има и пролет в късната зима,
а във тунела, изгряла звезда!
Лина Марини