Специалната награда на журито на Национален конкурс за поезия „ПРОЛЕТ МОЯ“ – 2017 за поетът с китара ВАЛЕНТИН АНГЛЕЛОВ

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО НА

XIV-ти Национален конкурс за поезия „ПРОЛЕТ МОЯ“ – 2017

ЗА Валентин Ангелов- гр.Горна Оряховица

Награждаването се състоя на 08.04.2017 (събота) в салона на НЧ “Никола Й.Вапцаров -1922” гр.София.

Представяме наградените стихове на поетът с китара ВАЛЕНТИН АНГЕЛОВ!

ДЪХАВИ КЛАВИРИ

Валентин  Ангелов

 

Аз слизам с целомъдрения полъх

на галещия, приказен лазур,

с милувката крещяща със звън любовен.

да пия от премръзналия сън.

 

И с везаните пръсти на безброя

рисувам прозаични хвърчила,

повивайки негаснещата пролет

на твойта  хризантемена душа.

 

И литвам с пеперудените трели

в кораловите дебри на нощта,

в лъчистата ти прелест на дантели,

в сапфирената, нежна синева.

 

И лея топли, дъхави клавири,

нетленната ти изворна вълна,

обливаща брега на моите сили

с една шептяща, дивна красота.

 

ОБЛАЧНО КРАСИВИ

Валентин Ангелов

 

Трепти горещият ми летен сън

с плитка от мъниста, огледало.

Топи се и потича като звън,

като акорд от празнично пиано.

 

Потъва в залези далечни в едно,

от птиче ято, есен отлетяла.

И с тихи стъпки в моето легло,

съблича свойта хубост снежнобяла.

 

И вплита тишината в лунен грях,

пулсира като звездния й полет.

И гони ветровете в своя смях,

а устните му спряло чувство ронят.

 

Море игриво в женски рамене,

с вълни дълбае пясъчни картини.

А ние с теб горим в едно сърце

и чувстваме се облачно щастливи.

 

 

 

ПРОЛЕТ В ДЕТСКИТЕ ОЧИ

Валентин Ангелов

 

Натежали лъчи по екватора звезден се плъзгат.

В топли детски очи и в безкрайния бяг се топят.

И сама любовта в необятния път на далечност,

в миг разлиства коси в моминската, галеща свян.

 

И потичат реки в цветовете на своята памет,

в изгорели треви по чукарите стъмни текат.

А една самота в тишината на гаснещи въглени,

коленичи с брега в многоцветния, дъхав килим.

 

Колко много трева откосена остава да съхне,

в тази късна Луна в млечно син хоризонт?

Натежали лъчи по екватора звезден се плъзгат,

в топли детски очи по безкрайния бяг се топят…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: