ПОЕТИТЕ от Творческо-литаретурната група „Асен Разцветников” в предверието на своя 60 годишен юбилей

алманах 1

Напрегната и вълнуваща поготовка на 60 годишния юбилей на групата обхваща широк спектър от културно-творчески изяви, включващи създаването на нови творби, участие в рецитали, конкурси и културни походи към знакови и емблематични, за историческото наследство на нашия регион, места.

Възпоменателна среща с членовете на Песионерски  клуб „Филип Тотю” за отбелязване на 62 годишнината от гибелта на патрона на групата Асен Разветников.Поетесата Николинка Енчева рецитира поемата „Добрите стопани”,която продължава да вълнува с бляскавите си образи, ритми и перфектни рими.

Почетохме с преклонение и подобаващ ритуал и нашият художествен ръководител поета Антон Рашков, който вече една година не е сред нас. Рецитирахме стихотворението му „Предстмъртно”, други негови стихове и стихове на любимият му поет Асен Разветников”.

На 19 и 20 септември творците от ТЛГ „Асен Разцветников”посетиха Историческия музей в Горна Оряховица и къщата-музей на Емилиян Станев във Велико Търново. Докосването до незабравимото творчество на този голям писател си припомнихме чрез художествените филми по неговите произведения с велеколепно изваяните персонажи от нашите обичани актьори.

Творците се готвят да отбележат 116-годишнината от рождението на патрона на групата Асен Разветников в родната му къща в с. Драганово с рецитал от подбрани негови програмни и паметни за много поколения българи, творби.

На 25 октомври от 17.30 ч. в Градската Художествена Галерия „Недялко Каранешев” – Горна Оряховица творците ще промотират Юбилейния си алманах „60 години” с произведения на членовете на ТЛГ „Асен Разцветников” при НЧ „Напредък – 1869”. Алманахът е издаден с любезното съдействие на кмета на Община Г. Оряховица инж. Добромир Добрев.

алманах 2

 

ФЕНИКС

„Да се откъснеш от оковите

на битовата приземност…”

Мечтата на Жорж Санд

Троскот, малага отлитат ти гроба,

с кроткост полагаме свежи цветя,

с чиста водица преливаме с вяра,

че ще отгатнеш тъгата у нас.

 

Вятър разрошва косите не бели,

свещите гаснат, а с трепет мълвим

своите думи за помен с молитви –

Бог да прости и дари добрини!

 

Плачем ний дълго – за себе си плачем,

Молим се с вяра за теб и за за нас

и омъчнени напускаме гроба

с дух и надежда, че Б о г е със нас!

 

В този миг – чудо! Момченце долита

Сякъш с крилца на Амур в утринта,

а в ръчицата мургава стиска

облаче бяло и тичка към нас.

 

–         Ето, купете си орехи, моля! Рано

събрах ги, за вас се старах.

Само по левче ги давам, вземете!

пресни и хубави, аз ви отбрах!

 

Звънкото весело нежно гласенце

в миг оживи и гробове , и прах,

но старите лели се дръпват смутени:

как ще търгуват в гробищен парк?

 

Аз пък съзрях тук магия велика

Как сред тъгата от мъртвата пръст

Сякаш възкръстна за нас птица- феникс,

Мигом презряла вековния сън!

 

Съкаш детенцето чисто, невинно

Нещо разтърси, разкърти у нас

и грабнало вече петачето свидно,

понесе се с радост в оживения парк.

 

Чудо велико е нещо живота,

той разцъфтява богато и там,

де птички не смеят дори и да пеят,

де плачове сърцата държат.

 

Туй ме кара главата да вдигна:

има надежда, добра бъднина,

има и пролет в късната зима,

а във тунела, изгряла звезда!

 

Лина Марини

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: